Фолклорен еротикон от Флорентина Бадаланова

[Kuker]

Оооо ти така кажи




Една царска черка дала обява: кой й отговори на три въпроса - че го земе за мъж, ако не - че му земе главата. Идвали принцове, но никой не успеял да отговори. Научил се един овчар и рекъл да си опита късмето.
- Ти що бе? - питала княгинята.
- Дойдох да ти отговорим.
Ядосала се она, че дошъл таков гольо и мане, та строши едно стомне.
- А, слепи го?
- Добре, ама ми требе лой от комар.
Отговорил се.
Царската черка си загольи ненките, а они не пипани, слънце не видели, като две бели гълъбета.
- Коя е мамината, коя е татината? - питала.
Овчаро земе две буци сиренье.
- Коя е от белите, коя е от църните овци? - питал.
Па се отговорил.
Много се ядосала княгинята, разтвори си нодзете, та и цъфне пичето.
- Ни слънце я е греяло, ни ветър я е дуало - защо е цървена?
Овчаро като видел това убаво путе, извадил си оная работа надървена.
- Ни е орал, ни е у ярем преган, защо е така прекинен?
На царската черка и светнали очите като видела то*ва кересте, дигне нодзете, а овчаро и го натепа, та свит*ки й излетели. И станал принц.

[Kuker]

.

[Kuker]

Ето още една приказка



Имало едно време една принцеса. Била много убава и требвало некой да даде товар злато, та да й види само пръстето, камо ли друго нещо. Един майстор и един чирак рекли да изклецат принцесата.
Земали една ковачница близо до дворецо и по цела нош кълцали у наковалнята - дрън, дрън, дрън. Не може да се спи. Омръзнало й на принцесата и изпратила царските хора да видат що са направили майсторо и чирако, като по цели нощи чукат. Върнали се и разправили на принцесата, че у ковачницата свети като бел ден от злато - направили квачка с пилета златни.
- Я идете да донесат това що са направили!
Они ошли.
- Това, що сте направили, да го отнесете!
Чирако земал златната квачка и отишел у дворецо, но казал, че че я даде, ако принцесата му даде. Съгласила. Убаво я насеца чирако и рече:
- Алеле, какво стана сега. Толко убаво путе беше, а я с мойо крив кур го изкривих!
- Какво да правиме сега!
- Слушай, я съм чирако, ама че одим да кажем на майсторо да дойде да я оправи.
Дошел майсторо и я надене на калъпо. Два дена я въртел - а оттука, а оттам - и я оправил.

[Pepo]

Комшия и комшийка си имали мераци. Клозето на комшийката бил залепен за кошарата на комшийката. Он провъртеля една дупка и като дойде комшийката, напупи се и комшията я изработи. Днеска така, утре така - живеяли си.
Мъжо на жената забележил, че она не носи нищо да се брише, а чиста си доодила.
- Как така? - питал.
- Те така! Като се изодим, турим си гъзо на дупката и телето на комшията ме пребрише с езико.
Отишел той да опита. Изодил се и се напупил. Комшията помислил, че пак е комшийката и го забере.
- Е-е, немой с рого!

[Kuker]

Деверо и снаата одили през гората. Деверо си мис*ли:
- Оти не излезне от некъде един турчин, па да каже оправи невестата!
Те ти излезнал турчин.
- Фани та оправи тая невеста!
- Не може, снаа ми е!
- Или че я оправиш, или че ти отрежем главата!
Деверо се залетел и я уграбчи, ама и турчино уграби него. Свършили работата. Невестата рипнала и запояла:
- Цвете берем, глава кичим, леле убавица!
Деверо се свил до един слог и мърмори:
- Шума берем, дупе бришем, леле срамотице!

[Kuker]

Един овчар си пасъл билюко, а на един доктор му се прияло овчо кисело млеко и отишел при овчаро. Намузъл овчаро млеко и го качи на оная работа да го преме*ри. Днеска така - ютре така; те ти кило, те ти две кила. Мери си като кантар. Добре, ама докторо отишел некъде и за млеко отишла жена му. Намузъл млеко и че го мери, нема как. Погледала жената, па рекла:
- Овчарко, айде и мене премери!
- Да те премерим, ама нема къде да те закачим.
- Че ме закачиш на путката!
Закачи я он и я премери. Убаво я премерил. След вре*ме кантаро отказал. Дошел си докторо и отишел за мле*ко. Като го видел овчаро, рекъл:
- Ти не заслужаваш да ти давам млеко.
- Защо, човече?
- Оти прати докторицата, та ми строши кантаро?

[Kuker]

Да увеличим малко посещаемоста на темата



Водениците на двама били една над друга. Воденичаро от горната воденица бил мераклия на воденичарката от долната воденица. Една вечер, като легнал при не*вестата, горнио воденичар рекъл:
- Жено, ама май ти нема путката! Да не ти е паднала у вадата като пра? - и почнал да бута у мекото между двете дупки.
- Леле-леле, па може!
- Утре да идеш у градо да ти направат нова путка, а я че потражим твоята у вадата!
Сабаленто завил ногавици и почнал да рие у вадата между двете воденици - да обраща камънье, да рие с пръчка. Видел го долнио воденичар.
- Що тражиш? - питал.
- Остави, вчера жената като прала, си загубила пут*ката у вадата.
-Бре!
Ошел си долнио воденичар и казал на жена си що се е случило на горната воденичарка. А она рича:
- А, така! Па она се е залепила за мойта. Снощи ка*то отидох да се замием на вадата, току нещо се залепи връз мойта. Ка гледам - още една путка. Ама трай си, сега като се умори едната, че обърнеш на другата. Две путки че си имаш!
- Я да видим!
Она се натърти.
- Бре, верно две! Ама сега яз едва се оправям с една, а с двете не знам как че е. Я да му върнеме на комшията неговата.
Жената уж се придърпала.
-Море, мъжо, я си я отлепи ти!
Опитал воденичаро, ама не станало. Отишел при горнио воденичар.
- Комши, намери се путката на жена ти. Снощи се залепила връз путката на мойта жена. Ела да си я земеш!
Отишли. Воденичарката се напупила и горнио воденичар помами путката с пръсти, ама не се отлепуе.
- Братко, казуй сега! Що да праим?
- Я си изкарай твойо и си я помами..
Извадил Го горнио воденичар и мами:
- Ела си пути, ела си!
Нищо.
- Слушай,- рекъл долнио воденичар,- я я нанижи та да разбере кой и е сайбията!
Горнио воденичар това и чекал и убаво насеца воденичарката от долната воденица.

[Kuker]

оп



Кумо и кумичката тръгали на пазар. Седат у каруч*ката, а кумичката:
- Алеле, куме, нещо ме е страх!
- Ма, що те е страх!
- Ма, куме, страх ме е!
- От що, кумичке?
- Страх ме е да не ме ебеш!
- Алеле, па я съм забравил.
Спре коньете и я насеца.
- Айде, да не те е толко страх!

[Kuker]

ооп



Един си вървел по пъто и гледа дедо поп и баба по*падия - седат на чардако и ядат.
- Добър ден! - поздравил.- Ама що работите?
- Дал ти бог добро, чадо! Ручаме!
- Да-да, ручате! Как ли не!
- Е, що работиме?
- Е па, ебете се!
- Не говори така, чедо, грехота е!
- Може и грехота да е, ама от тука така се види.
Слезне дедо поп да види, а човеко се качил горе и насецал баба попадия.
- Я, верно от тука така се види!

[Kuker]

Един горски фанал катерица у гората, турил я у залупци. Ошел си дома. Жена му била много любопитна и рекъл да я изпита.
- Слушай, фанал съм див кур у гората. Да не си смеяла да го отвориш!
Едва чекала да излезне, земе залупците, та право при кумицата.
- Кумице, ела! Мъжо фанал див кур. Ела да видиме какво е това чудо!
Отворили залупците и катерицата се укатери у един орех. Не видели що е.
- Алеле, кумице, изпущиме куро! Мойо че ме утепа.
- Не бой се, кумачке, че го мамиме!
Дигнали литаците.
- Пути, пути, пути, на! Ела ми, ела, див куре! Кеф ти моята, кеф ти кумичкината. Ела ни, див куре!



Един си работил магарицата.
- Ама що работиш?
- Чешам я!
- А това отзад, що си й опрел?
- Алеле, я па го не видим!




Майка и щерка одили от Ярджиловци за Селищен дол. Гледат покрай пъто умрело едно магаре с надървен кур. Щерката се обърнала към майка си:
- Мале, гледай каква трагедия! Магарето умрело, а куро му жив.
- Дома е по-голема трагедия - баща ти е жив, а куро му у умрел! - рекла майката.



Една учителка работила у едно село. Една вечер изпущила рейсо и замръкнала при един овчар. Нагостил я що има, а у колибата само две рогожи.
- На коя рогожа да легнем? - попитала даскалицата.
- На коя и да легнеш се един кур те чека!




Две жени седат и плетат. Отвънка започва да прели*та снег.
- Че го забельи!
- Че го намаа.
- Че го намаа, па че омекне.
- Че омекне и че се рашляка.




Един отишъл зет. Дедото му рекъл да го пита за сичко. Една вечер дедото си легнал уморен, а бабата зами*ла съдове. По едно време зето изтърчал от кошарчето, минал покрай бабата и търчи, търчи, та при дедото.
- Дедо, решил съм да кецам черка ти. Идем да ви*диш добре ли съм го надървил или да го додървуем.
Бабата чула нещо се дума и пита:
- Що си вревите?
- Те тука зето ме пита дали го е надул убаво или да го додървуе!
- Леле, беснику, що разбираш ти от надуен кур! Зетко, друг път мене че питуеш за тия работи.

[Kuker]

Един ловджия много одил на лов, а нищо не доносил. Жена му почнала да мисли, че оди по невести и почнала да му надумква.
- Добре, утре че те водим с мене, да видиш, че нема нищо за стрелба.
Одили цел ден, одили и нищо не срещнали. Тръгна*ли да си одат и у един храст нещо мръднало.
- Мъжо, стреляй!
Бам! Издрънчала строшена стомна. Отишли да видят и гледат един два метра мъж, лежи.
- А така, май утепахме човек!
- Не си ме утепал. Аз съм дух и добре, че строши стомната, да да ме освободиш. За благодарност кажи три желания да ти изпълним.
- Требва да помислим.
- Докато мислиш, може ли да фръснем жена ти?
- Може!
Седнал да мисли, а оня навил жената и я пита:
- На колко години е мъжа ти?
- На 45.
- И още верва, че има духове затворени у стомна?!

[Васил Петров]

така несъм се смял отдавна евалата момчета

[Kuker]

up



Еднъж северо и юго се облагали. Северо рекъл:
- Яз мога що е водно да го замръзнем!
- Яз па мога да размръзнем що е замръзнало! - ре*къл юго.
- Айде да видиме.
Фанал северо, та веял, веял и сичко замразил. После фанал да вее юго и сичко да топи.
На планината една баба като видела, че се топи целио мраз, турила под гъзо едно парче да го зачува.
Собрали се па северо и юго да видат що са направи*ли.
- Виде ли как замръзнах сичко!
- А ти виде ли как стопих сичко!
- Я да видиме.
И намерили парчето, що скрила бабата. Юго се ядо*сал.
- Да даде Господ никога гъзо да не й се сгрее!
От тогаза гъзо на жената се е студен.





Един таков, невишел свет, остарел, а жена не познал. Заумирал. Почнали да се събирал окол него мъже, жени. А он - нема, нема, па каже:
- Пи-и. . .
Нема, нема:
- Пи-и-и. . .
Една жена имало, рекла на другите:
- Я излезнете, да останеме сами!
Они си излезнали, а она се загольи. Он се протегне, фане я отдоле, усмине се и рече:
- Пи-и-и. . . !
И предал душа. Видел пи.




Един поп цаньил момок да му пасе коньите. Един път момоко дошъл у поповио двор и седнал на трупнико. На*пекло го слънцето и почнал да се протега. Вишла го по*падията и питала дедо поп:
- Ма, що работи момоко? Какво е това протеганье?
- А, сака му се!
Запазила това попадията. Минало се време и рекла на дедо поп:
- Дедо попе, омесила съм баница и че носим на мо*моко да апне, докато е жешка!
- Добре, добре, ама гледай да се върнеш за вечера!- и се сетил защо е тоя зор.
Тръгнала попадията, а дедо поп куснал една лъжица рициново масло, качи се на коньо и я претече.
- Я, момко! Че однш да ми донесеш е от онова кладенче студена вода!
Отишел момоко. а дедо поп се соблече и се мушне у завивките. Те ти, иде попадията. Почнал да се изтега отдоле и да стенье.
- Сега, сега, синко! - и се мушне и она под завивките.
А попо ка го подкара рациновото масло се я усере.
- У беснико бесен!
Рипне попадията и беж дома. Дедо поп с коньо я пре-тече.
- Айде, бабо, айде да вечераме!
- А-а, не ме закачай, така съм се уморила, че се за*мием и че легам. Вечерай сам!
Минало време. Момоко па дошел, седнал на трутшико слънцето го напекло и почнал да се протега.
- Що ли сака тоя момок? - попитал попо.
- Що сака? Сере му се! - рекла попадията.




Един баща със щерка си закъсали у едно село. Оти*шли у поповата къща. Помолили се. Поканили ги. Попо имал убав син и он като видел щерката му, се приискало от нея. Апнали, пийнали и сино пита:
- Тате, ама как че е за спанье?
Попо заразпределял:
- Ние с баба попадия заедно, а на другио креват ба*щата. Вие с момата на третио креват, ама че туриме ед*на дъска между вас.
- Да не направиме беля? - обадил се бащата.
- Сакън! Дъската защо е!
Преди да легнат, бащата казал на щерката: какво и да говори момчето, да казва „Така не бива!" Легнали си. Сутринта благодарили и си тръгнали.
- Е, какво, щерко? - пита бащата.
- Какво! От твоите „не бива", цела нощ ми го наби*ва! Пита ме: редно ли е двама да лежа, а да ги дели дъс*ка. Не бива, рекох, и я манахме. Бива ли, ме пита, двама млади заедно да спат и да се не цунат? Не бива! Цунаме се. Бива ли, двама млади да се цунат, па да не се ебат?
Не бива! И така цела нощ.




Един фанал една невеста и я навальил у царевиците и вече да го турил, а она пита:
- Кой ти каза да го туриш?
- Е, що, сега, да го вадим ли!
- Не съм казала да го вадиш, ама кой ти каза да го тураш!



Един старец си загубил бабичката. Нашел си друга. Отвел я дома и почнал да и показуе: те тука е сиреньето, те тука е брашното, те тука е пиперо. Залегали си вечер*та.
- Айде, бабо, соблачи се!
- Срам ме е, дедо.
- Айде, бабо!
- Срам ме е! Немам вуна по пичката.
- Ти легни! Докато ти покара вуна, ега ми стане куро!



Един офицер си имал булче и много му се радвал.
- Много убаво пиче! Само да мога да го позлатим, че го позлатим!
Един път офицеро отива на маневри. Адютанто се преправил и край тех почнал:
- Позлатуем, позлатуем!
Невестата излезнала.
- Какво позлатуеш?
- Позлатуем путки!
- Моя мъж много иска и ако можеш, ела да я позлатиш!
- Легай, най-напред - да я изпильим!
А на нея като и аресало, не му дала да я позлатуе, а само да пильи.




Две сестри си върват и гледат едно магаре го спущило доземи.
- Како, а да си го поделиме! -
- А-а, не! Сакън! Како съм ядосана с никого нищо не делим!



Приживе един много обичал да пощипнуе жена си между краката. Умрел. Ошла жената на износенье, клек*нала да нареди гробо и сламка я убоде.
- У-у, беснико, умре, а адето си не остави!




Един старец отишел у планината. Вишел две овчар*чето и ги пита:
- За вас нема ли жени, та се сте тука?
- Що е това жени? - питали.
- Значи не знаете оная работа къде се тура?
- Къде?
Земал старецо две дъсчета, пробил им по една дупка и рекъл:
- Те тука че увирате куретата!
Минало се време и пак отишел у планината. Гледа само едно овчарче.
- Къде ти е другаро?
- Изгоних го! Фанах го на моето дъсче.

[Kuker]

Един трънчанин отива при доктор.
- Докторе, ноге ми се тресу! - оплаква се.
- И на мене! Ама женски.


Жени се разправяли кое животно се дере най-труд*но. Едната рекла:
- Я съм слушала пор да се дере най-трудно!
- Море,- рекла втората - казували са ми лисица да се дере най-трудно.
Една баба ги слушала, слушала, па рекла:
- Жени, да знаете най-трудно се дере кур. Я на мойо старец го дерем четиресе годин и съм одрала само гла*вата!



Трънчанин отишел на работа в София и отишел на театър. Примочало му се и вместо у мъжкия влезнал у женскио клозет, а вътре невеста.
- Не те е срам! Тука е за жени!
- Па това що държим у ръце да не е за мъже!


Един се оженил за една, ама бил слаб като комар, а она била бая яка. Вечерта си легнали. Бре въртел се, бре мушил - не може да намери сливако. Станал вир вода, па рекъл:
- Жено, пръдни, да се ориентирам!



Един бил много мераклия на една. Добре, ама она немала вуна по путката. Легнали. Он попипнал,
- Алеле, ма ти немаш вуна!
- Ти нали си дошъл да ебеш, а не да предеш!



На един му требвали пари. Отишел при бая:
- Що че заложиш?
- Жената!
Минало време. Спечелил пари човеко и си иска же*ната.
- Добре! Ако си я познаеш!
Вързали му очите и наредил неколко невести. Познал я.
- Как стана тая работа?
- Се ми е надървен. Като стигнах до моята - падна. Он познава.



Един се фальи:
- Много съм заякнал нещо у ръцете. Преди не можех да го скършим, а сега го свивам насекъде!



На една умрел мъжо и жената реди:
- Леле, Кире, Кире, преди като се върнеш от лов я се скрием зад вратата и речем: Бау!
А ти:
- Ту да ебем тая мечка!
- Сега кой че ебе мечката Кире-е!



Две жени се разправяли, че мъдите на техните мъже са ладни. Трета ги слушала така и на другио ден дошла посинена.
- Що така? – питали двете.
- Що! Пипнах мойо, а мъдите му жешки. Питах що неговите са жешки, а на вашите мъже са ладни и ме преби.



Старец фанал едно младо и вика:
- Дигай нодзе деде, дигай! Още дигай!
- Ама!?
- Нема ама!Аз нема да го укаруем, а че го спущам!

[Pepo]

Трънчанин отишел на работа в София и отишел на театър. Примочало му се и вместо у мъжкия влезнал у женскио клозет, а вътре невеста.
- Не те е срам! Тука е за жени!
- Па това що държим у ръце да не е за мъже!

Пхахахах, тва е яко